| Дата: |
|---|
| 01.04.2023 |
| (Събота) |
| Час: |
| 11:00 ч.. |
| Място |
| Доходно здание |
| Симфоничен оркестър на Опера Пловдив |
|---|
| Диригент: |
| Диан Чобанов |
| Солист: |
| Вера Гиргинова, сопран |
| Солист: |
| Ивайло Василев, пиано |
| Програма: |
|---|
Г. Малер - Симфония № 4, (аранж. Клаус Симон) |
В. А. Моцарт - Концерт за пиано и оркестър №15, K. 450 |
28-годишният Моцарт пише Петнадесетия си клавирен концерт – един от шестте, композирани през 1784, три от които за двете пианистки Барбара фон Плеър и Мария Терезия ван Паради, във Виена, по повод заплануваните три серии кон- церти (Академии) в залите Trattnerhof и Burgtheater, преми- нали с голям художествен и финансов успех. Завършва го на 15 март, а на 24-ти го поднася премиерно на публиката, заедно с концерта в ре мажор. Двете композиции Моцарт нарича велики концерти и пише на баща си: Смятам, че и двата кон- церта непременно ще накарат солиста да се поизпоти, но си- бемолният побеждава другия по трудност. Композициите не са публикувани приживе, поради решението на Моцарт да ги направи достъпни само за себе си и своите покровители. Отпе- чатването им става факт в първото пълно издание на концертите му от Ришо около 1850.
В кореспонденцията с баща си Моцарт изтъква особеното значение на духовите инструменти в си бемолния концерт. И действително – в него той показва нов сложен и изискан прочит на духовите в партитурата – наслаждава се на солистичните им възможности, изгражда хармонии, в които тембрите им доми- нират, присъжда им водеща роля от самото начало на творбата, прави ги жизненоважни за разказа си и игриво използва раз- нообразните им цветове. Оркестърът – симфонизиран и диа- логичен, изцяло импонира на брилянтната клавирна парти- тура. Първата част е сонатно алегро, чиито две въздушни теми излъчват ведра безгрижност и удоволствие. Андантето – тема с вариации върху песенна тема с непретенциозен характер, е сдържан, съсредоточен и деликатен диалог между двете партии. Финалното рондо с жив, грациозен, игрив характер, завършва с мащабна кода, обединяваща в перфектен синтез оркестър и солист.
Наричат Четвъртата на Малер най-необичайна в творчест- вото му, тъй като езикът ѝ е преднамерено опростен, а обра- зите закачливи и по детски простодушни. Самият Малер при- знава: Мислех да напиша само една симфонична хумореска, а се получи симфония с обичайни размери. С Четвъртата завършва първата част от инструменталния епос на Малер и, както древ- ната тетралогия завършва със сатирична драма, конфликтът на неговата симфонична тетралогия намира своето разрешение в специален вид хумор, точно в духа на Жан Пол: Хуморът е един- ствено спасение от отчаянието, от трагедиите, които човек няма сили да предотврати, от противоречията, чието отстраняване не е във властта му. Процесът на композиране минава през първоначалната идея, датираща от 1896, да съз- даде програмна симфония в шест части: Светът като вечно сегашно време, Земният живот, Каритас, Утринни камбани, Безгрижен живот, Небесният живот, до отказване от строгата програмност – към четиричастна творба без конкретни заглавия. Създадена на границата между двете столетия, през 1899 – 1901 в Майерниг, симфонията има своята премиера на 25 ноември 1901 в Мюнхен, с оркестър Каим под диригентството на автора, със солист Маргарете Михалек, и предизвиква силен протест у публика и критика: Татко Хайдн в автомобил с облак от раз- яждащи бензинови изпарения, яростен звуков върколак в овча кожа,… a Малер пише: Това е моето любимо и преследвано от всички дете, видяло много малко радост досега ... Вече знам, че хуморът от този вид, вероятно различен от шега или весела прищявка, се разбира, в най-добрия случай, твърде рядко. По- радушен прием симфонията получава през 1904 в Амстердам, а признание – след включването ѝ в концерти на Бруно Валтер, който през 1945 осъществява и един от първите ѝ записи.
Създадената през 1892 в Хамбург песен Das himmlische Leben / Небесен живот (всъщност оригиналното ѝ заглавие в сборника Вълшебният рог на момчето е Небето е пълно с цигулки), Малер първоначално има намерение да използва в последната част на Трета симфония, но по-късно прави песента цел и източник на Четвърта. На титулния лист на партитурата пише: Стихотворение от „Вълшебният рог на момчето“. Хумореска за глас и оркестър. Характерът на тази песен опре- деля цялата симфония – образното съдържание, своеобраз- ната иреалност, камерната звучност и мащаби. Когато човек в момент на хумор, като започне от малкия суетен свят на реалността, свърже и измери последния с безкрайния свят на идеала, възниква онзи смях, в който са скрити и скръбта, и величието (Малер). В музиката доброто и злото се явяват като обобщени абстрактни категории: Хармония, която въплъ- щава вечната мечта на човека за красив, отвъден свят, и Дис- хармония. А историята е разказана от гледна точка на дете, неразглезено от живота, за което Раят е сбъдването на неговите скромни земни мечти – място с изби и чифлици, където свет- ците ловуват и готвят, ангелите пекат хляб, единадесет хиляди девойки танцуват, чиниите преливат и виното е безплатно – без- облачността на друг, по-възвишен, чужд свят, в който има нещо страшно и ужасно за нас (Малер).
Моята драматургична гледна точка към Симфо- нията – това е пътят на човек от Земята към Небето, най-общо казано, коментиран и преживян с усмивка, поня- кога едва доловима, понякога през сълзи, а понякога доста широка. Дори и смъртта – и като физическо, и като фило- софско понятие – е като една насмешлива гротеска, вид dance macabre, вдъхновен от цикъл картини на Ханс Хол- байн, в които водещият мотив са танцуващи скелети, сви- рещи на цигулка, откъдето идва и идеята за скордатура на соловата цигулкова партия с цял тон нагоре в търсенето на изострен и екстравагантен тембър. Темата в първата част е бавна, френска полка, която половин век преди това битува във виенската интонационна среда. Втората част е конфронтацията със смъртта. Третата е пътят и тран- сформациите, пречистването, през които душата преми-
нава по пътя си към небето и отварянето на небесните порти, а четвъртата разказва за насладите на небесния живот. (Диан Чобанов)
Често изразяваното мнение, че независимо от огромните мащаби, симфониите на Малер са всъщност произведения за гигантски камерни ансамбли, определя успеха и на осъществе- ните им камерни версии. Първият аранжимент на Четвърта сим- фония, по поръчка на Арнолд Шьонберг, е реализиран от Ървин Щайн през 1921, а през 2007 тази версия е преработена от Клаус Симон за Фрайбургския камерен оркестър Holst Sinfonietta, с който е изпълнена от автора за първи път през същата година. Този вариант за камерен оркестър е моето усилие да я направя в духа на Verein für musikalische Privataufführungen на Шьонберг, запазвайки безпогрешния оркестров звук на Малер, доколкото е възможно, интимността на оригиналната творба и широката гама от оркестрови цветове. Надявам се, че тя ще позволи дори на малки състави да изпълнят тази симфония, вдъхвайки ѝ нов живот. (Клаус Симон)
62. Международен фестивал „Мартенски музикални дни“ се организира от Община Русе под патронажа на Министерството на културата.
Основни спонсори и дарители на фестивала: А1 България ЕАД, ОББ АД, „Овергаз Инк“ АД, „Дунарит“ АД, „Гамаконсулт“ ЕООД, „Булмаркет“ ДМ ЕООД, „Линамар Лайт Метълс Русе“ ЕООД, „Дунавтурс“ АД, „Скални материали“ АД, БТБ България АД, Хотел „Дунав плаза“, „Мегахим“ АД, ВИК ООД - Русе, „Общински пазари“ ЕООД, Винарска изба „Нисово“.
Пратньори: Държавна опера – Русе, НУИ „Проф. Веселин Стоянов“, Русенска художествена галерия, Продуцентска компания „Персей“, ОП „Русе Арт“.
Основни медийни партньори: БНР, БТА, Радио Русе, РТВЦ – Русе, TV1, Live7 TV и русенските печатни и електронни медии.
НОВИНИ
Виж всички
ПАРТНЬОРИ
_1626957078-thumb.webp "НУИ \"Проф. Веселин Стоянов\" - Русе")
_1626958604-thumb.webp "ОП Русе Арт")
СПОНСОРИ И ДАРИТЕЛИ
_1627457980-thumb.webp "Хотел \"Сплендид\"")
_1678442485-thumb.webp "Скални материали - Русе АД")
МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ
_1626953901-thumb.webp "Радио Русе")
_1626954401-thumb.webp "Вестник УТРО")
ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ
_1626962643-thumb.webp "Хепи бар и грил")
_1627399883-thumb.webp "Атлас Такси"){kind=logo}
